Предците му, издънка на Солунски българи, са били дюлгери каменоделци. Много мостове, църкви и манастири са съхранили следи от теслите и длетата им. Последното, което са съградили дядо му и баща му са Живовският каменен мост, църквата в селото, камбанарията и училището, в което е учил и той самият.
Руините на църквата и останките от училището се издигат на брега на язовир Огоста.
До язовира
В края на 19 век дядо му Анастас Златанов, беден трънски майстор, заедно със своя брат се заселват в село Живовци, Монтанско. За баща му Стоян Анастасов Златанов, се знае малко – работил е заедно с дядо му като зидар. Умира твърде рано, едва двадесетгодишен. След това починал и дядо му. След няколко години майка му – Верка Георгиева Стоянова, се омъжва повторно.
Прогимназия завършва в родното си село. В периода от 1946 г. до 1951 г. Анастас Стоянов учи в Мъжка гимназия „Ген. полк. Христо Михайлов“ в Михайловград. По това време директор на гимназията е бил Жечо Боздуганов. Сега гимназията носи името природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски“.
Като десетокласник през 1949 г. той написва стихотворението „С Михайловски дух несломим“[1], което става химн на гимназията. Музиката на химна е написана от друг ученик – Георги Андреев.
Химн на гимназия „Христо Михайлов“, Михайловград
Учи филология и журналистика в Софийския университет.
Бил е редактор в Радио София (1957 – 59). През периода 1959 – 65 г. работи във в. Септемврийче. От 1965 до 1966 г. е завеждащ редактор в издателство „Народна младеж“. Секретар е на СБП (Съюз на българските писатели) (1966 – 69), редактор е във вестник „Народна младеж“ (1969 – 72). В периода 1972 – 74 г. е главен редактор на сп. „Пламък“ – тогава орган на СБП, а от 1974 до 1991 г. е главен редактор на сп. „Пламъче“ – списание за детско-юношеско литературно творчество. От ноември 1994 до април 1995 г. е главен редактор на вестник „Вселена“.
Благодарение на комбинацията от талант и свободомислие, творческият му живот е белязан от издигания и спадове. Така например в началото на 60-те години той, повлиян от френския сюрреалист и дадаист Луи Арагон, публикува стихове без препинателни знаци. Това скандализира тогавашното висше партийно и държавно ръководство и той губи възможност да печата за няколко години. По-късно, пак по настояване на партийното ръководство, бива назначен за главен редактор на авторитетното и политически значимо по това време списание Пламък. Следва предложение за наказания и уволняване. Бил е и секретар на СБП – по това време длъжност със сериозно политическо и административно влияние върху тогавашните „кадри на идеологическия фронт“.
За Анастас Стоянов споменава в своите „Задочни репортажи“ и писателят емигрант Георги Марков. Своята гледна точка за вечерята в двореца „Бистрица“, Анастас Стоянов е описал в неиздадената му още книга „Тайната вечеря в Царска Бистрица – Живи и живели“.
След 1989 г. Анастас Стоянов е обект на остри нападки, публикувани във вестниците „Работническо дело“, „Народна култура“ и др. Обект е дори на нападки, написани в самоделни плакати, разлепени по стените на сградите около пл. „Славейков“ в София.
Почти 15 години след 1989 г. той се самоизолира и пише, без да издава книги.
През 2004 г. излиза последната му книга, издадена приживе – „Ранни рани“.
През 2005 г. краеведският отдел на Общинската библиотека „Гео Милев“ в Монтана е наречен на името на Анастас Стоянов.
След смъртта му, с издаването на подготвените от него за печат книги, се заема неговата съпруга Виолета Сотирова-Стоянова и децата му Калин и Милена Стоянови.
Творчество
Първото си стихотворение („Ковач“), написва още в прогимназията, а първата си книга („Първа любов“) издава през студентските си години, през 1955 г.
В творчеството му може да бъдат открити елементи на романтика и приказност. Според собствените му думи винаги се е придържал към реални събития и реални личности, колкото и да ги е „опоетизирал“ и „разкрасявал“. Така е в повестта му „Имаше едно момче“, в романите му „Конници“ и „Хищникът“, също и в приказките му за Малчо. Същото се отнася и за поезията му.
Както той казва:
„
Бях верен на времето, в което се родих, живях и творих. И нямам намерение да се ровя в гардероба на старите си творби, за да ги преправям според ръста на новите моди и съдбовни превратности. Пък и искам да си остана верен на майчиния завет: не кръшкай в живота, чедо, помни, че си син на майка Стоянова, а не на майка Бежанова...
“
Някои от произведенията му или части от тях са преведени на руски, беларуски, украински, френски, английски и др. езици.
Имаше едно момче, изд. Народна младеж, 1964, 1973, 1979
((be)) Имаше едно момче, редактор Нил Гилевич, превод Вл. Антонович, 1970
((ru)) Имаше едно момче, изд. Детская литература, Москва, превод Т. Елисеева, 1970
((uk)) Имаше едно момче, превод Татяна Рудой, 1977
((mo)) Имаше едно момче, превод Влад Берлински, 1983
Малко е да те обичам, изд. Народна младеж, 1964
Наричайте ме вечност или миг, изд. Български писател, 1966
Звезда запали селото, изд. Народна младеж, 1966
Кладенчови очи, изд. Български писател, 1967
Уловени сънища, изд. Български писател, 1970
Танцът на Шива, изд. Държавно издателство Варна, 1970
Мравешка пътека, изд. Български писател, 1971
Конници, изд. Държавно издателство Варна, 1971
Неделни новели, изд. Профиздат, 1973
Пралюбов, изд. Български писател, 1973
Очарование, изд. „Георги Бакалов“ – Варна, 1974
Скитания, Изд. на Отечествения фронт, 1974
Стихотворения, изд. Народна младеж, 1976
100 приказки, изд. Български писател, 1977
На грешната земя, изд. Български писател, 1978
Още 100 приказки за Малчо, изд. Български писател, 1980
Трицветна читанка, изд. Народна младеж, 1980
Жертвено цвете, изд. Български писател, 1981
Повече от любов, изд. Народна младеж, 1982
Имаше едно момче, изд. Отечество, 1984
Търсете българския алпинист, изд. Хр. Г. Данов, 1985
Нов обитател в зоо градината, изд. Библиотека Славейче, 1987
Казвам се Малчо, изд. Български писател, 1987
Златната лисица – част първа – Хищникът, изд. Партиздат, 1989
Имаше едно момче – повест приказка в три части, изд. Народна младеж, 1989
Ранни рани, 2004
На грешната земя – лирика, изд. Водолей, 2005
В храма на рогатите ангели, изд. Наслука, 2006
Казвам се Малчо – приказки и притчи, изд. Д-р Иван Богоров, 2007
Това момче бях аз, изд. издателско ателие „АБ“, 2007
Обратно пътуване, изд. Българска книжница, 2008
Тайната вечеря в Царска Бистрица – Живи и живели, Предстои издаване
Участие в антологии
Антология на световната любовна лирика, съставителство и редакция Владимир Свинтила, Любен Любенов, Григор Ленков, изд. „Народна младеж“, 1967
Поети и писатели, родени в Михайловградски окръг, Окръжна методична библиотека, Михайловград, 1968
Това е песен: Антология на двадесет и петте рози, съставителство и редакция Анастас Стоянов, изд. „Народна младеж“, 1969
Антология на българската поезия, том втори, съставителство и редакция Ел. Багряна, Ив. Давидков, Г. Джагаров, П. Динеков, Мл. Исаев, В. Колевски, Ан. Стоянов, изд. „Български писател“, 1969
Кой какъв е и защо такъв е, том четвърти, съставителство и редакция Николай Янков, изд. „Бълг. художник“, 1969
Приказки от Български писатели, съставителство и редакция Кръстьо Станишев, изд. „Български писател“, 1981
Болгарская поезия, Серия „Европейская поезия“, изд. „Художественая литература“, 1982
Речник на българската литература, три тома, съставителство и редакция Георги Цанев, Изд. на БАН, 1982
Слънце от макове, съставителство и редакция Георги Струмски, Анастас Стоянов, изд. „Народна младеж“, 1984
Писатели, деца и книги, Д. Василев, изд. „Отечество“, 1987
Антология Български писатели от втората половина на XX век, съставителство и редакция Павел Матев, П. Караангов, Н. Инджов, П. Братинов, М. Бенчев, изд. „Български писател“, 1995
Антология Българска поезия за деца, съставителство и редакция Михаил Василев, П. Парашкевов, Ел. Савова, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995
Поетична антология за Куба с любов, съставителство и редакция Матей Шопкин, изд. „Вангелия“, 2000
Антология на съвременни български поети. Разпятия от думи, съставителство и редакция, Камен Васевски, изд. „Български писател“, 2001
Камбаните на съвестта: Български поети за Беларус, изд. „Илинда-Евтимов“, 2003
Антология на българската епиграма, съставителство и редакция Красимир Матев, Марко Ганчев, Т. Климентов, изд. „Чернат“, 2003
Българийо, родино моя, съставителство и редакция Атанас Звездинов, изд. къща ДАЛ СИАТ, 2007
Бележки
↑85 години от рождението на Христо Михайлов и 60 години гимназия „Христо Михайлов“, издание на Образцова политехническа гимназия „Хр. Михайлов“, 1978, Михайловград.
↑Речник на българската литература, 1982, София, изд. на БАН, 3 том, стр. 380.
↑Анастас Стоянов в местния и периодичен печат, био-библиография, Регионална библиотека „Гео Милев“, Монтана, 2007.
↑Кой кой е в Монтана, изд. къща Арт, Монтана, 1998.
↑Йордан Радичков, Кучешка преписка, LiterNet, 4 октомври 2002 г. (Първа публикация в кн. „Скандинавците“, С., 1985)
