Алексий Комнин Ангел (на гръцки: Αλέξιος Κομνηνός Άγγελος) е византийски аристократ от XII век, внук на император Алексий I Комнин и чичо на императорите Алексий III Ангел и Исак II Ангел – синове на брат му Андроник Дука Ангел.

Алексий е вторият син на византийския военачалник Константин Ангел и на византийската принцеса Теодора Комнина, която е дъщеря на император Алексий I Комнин и съпругата му Ирина Дукина.^[2] Алексий Комнин Ангел е племенник на император Йоан II Комнин и първи братовчед на император Мануил I Комнин. Алексий Комнин Ангел е по-голям брат на Андроник Дука Ангел, който е баща на императорите Алексий III Ангел и Исак II Ангел

През 1164 г. Алексий е споменат като ктитор на църквата „Свети Панталеймон“ в Нерези край Скопие.^[3], чийто ктиторски надпис гласи:

От ктиторския надпис може да се съди, че Алексий е предпочитал да използва като свое фамилното име на майка си, изтъквайки прекия си произход от основателя на династията на Комнините и родството си с тогавашния император Мануил I, което гарантирало престиж и високо място в социалната йерархия. Изборът на Алексий не е изнанадващ, като се има и предвид, че не толкова забележителен бил произходът му по бащина линия, тъй като баща му Константин Ангел произхождал от неизвестно семейство от Филаделфия в Мала Азия и получил признание и титла едва след сватбата си с дъщерята на Алексий I Комнин.^[5]

Предполага се, че Алексий Комнин Ангел е лицето, дарило и един панагиарион, който се е съхранявал в атонския манастир „Свети Панталеймон“.^[6]

За последно името на Алексий Комнин Ангел се споменава в регистрите от заседанията на синода от 6 март 1166 г., на който той е присъствал заедно с братята си Йоан, Андроник и Исак.^[7]

Паметта на Алексий Комнин Ангел е почетена в т.нар. „Поменик на роднините на императрица Ирина Дукина“, поместен в литургичния типик на константинополския манастир „Христос Филантроп“, където се споменава, че той е починал на 9 септември. Годината на неговата смърт обаче остава неизвестна.^[8]

Алексий Комнин Ангел е бил женен за неизвестна по име жена, от която има един син – Михаил Ангел, изпратен от Исак II Ангел като заложник при император Фридрих през февруари 1190 г.

• Миљковиќ-Пепек, П. (1975). Црквата Св. Пантелејмон во селото Нерези. – In: Илиевска, К.; Миљковиќ-Пепек, П.; Мошин В.; Николовска, С.; Ношпал-Никуљска, Н.; Петров, К.; Славева, Л.; Томовски, Т. (ред) (eds), Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија, Том I. Скопје, https://www.twirpx.com/file/2752491/ 
• Cawley, Charles. BYZANTIUM 1057 – 1204. Chapter 5. ANGLOS, EMPERORS 1185 – 1204. A. Origins. – Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2010571204.htm#KonstantinosAdied1166, посетен на 19 декември 2021 
• ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305 
• Piatnitsky, Yuri (2000). The Panagiarion of Alexios Komnenos Angelos and Middle Byzantine Painting. – In: Olenka Z. Penny (ed.) (ed), Perceptions of Byzantium and Its Neighbors (843 – 1246). The Metropolian Museum of Art, Yale University Press, 40 – 55, http://resources.metmuseum.org/resources/metpublications/pdf/Perceptions_of_Byzantium_and_Its_Neighbors_843_1261.pdf 
• Sinkević, Ida (1996). Alexios Angelos Komnenos, a Patron without History?. – Gesta, 35(1). The University of Chicago Press on behalf of the International Center of Medieval Art, 34 – 42 
• ((fr)) Stiernon, Lucien (1961). Notes de prosopographie et de titulature byzantines: Constantin Ange (pan)sébastohypertate. – Revue des études byzantines, 19, 273 – 283, doi:10.3406/rebyz.1961.1262, http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1961_num_19_1_1262