Развива се под влияние на Джовани Белини и до някаква степен усвоява в своя маниер силата и блясъка на неговия колорит. Работи във Венеция от 1464 година, умира след 1507 година.
Б. Бернсон в своте ранни работи по венецианска живопис невероятно (по думите на Гращенков) преувеличава историческото значение на Виварини, което повлича след себе си некритично разширение на кръга от приписваните му произведения. По-късно кръгът на тези творби значително се свива и той по право заема достатъчно скромно място в историята на венецианската живопис от късното куатроченто. Неговото изкуство е свъзващо звено между школата на семейство Виварини (неговия баща Антонио и чичо Бартоломео) и ранното творчество на негови ученик Лоренцо Лото. Той изпитва влиянието на Джовани Белини, но става един от най-верните последователи на Антонело да Месина. В своя портрет от Лондон той повтаря традиционната композиция и тъмния фон, но въвежда в догръдния портрет изрисуването и на ръка, която частично е видна зад парапета. Лицето на модела е показано почти във фас. Това е резултат от проникналите в средата на венецианците новости.[1].
Към числото на най-добрите му произведения принадлежат:
„Мадона на трон“
„Св. Клара“
„Св. Матей“
„Благословяващ Спасител“
„Молеща се Богородица“
„Богородица на трон, обкръжена от шест светци и два ангела“
Галерия
Олтар (1478)
мадона с младенеца, (1485 – 90)
Благославящ Христос (1494)
Христос, 1497 – 98
Източници
↑Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. С 266