Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. Проверете и дали можете да отговорите на въпроси, зададени на дискусионната страница на статията.

Адел Adele
английска певица
Родена	5 май 1988 г. (36 г.) Тотнъм, Великобритания
Награди	„Грами“ за запис на годината (12 февруари 2012) Албум на годината (2017) Албум на годината (2012) „Грами“ за запис на годината (2017) Time 100 (2022)[1]
Музикална кариера
Псевдоним	Adele
Стил	поп музика, ритъм и блус, соул, джаз, рок
Инструменти	китара, пиано, комплект барабани, бас китара, тромпет, виола, вокал
Глас	мецосопран
Активност	от 2006 г.
Лейбъл	„Екс Ел Рекордингс“, „Кълъмбия Рекърдс“, „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“
Семейство
Деца	1
Подпис
Уебсайт	www.adele.com Страница в IMDb
Адел в Общомедия

Адел Лори Блу Адкинс (на английски: Adele Laurie Blue Adkins) ^[2], по-известна само с малкото си име Адел, е английска поппевица и текстописец.

Родена е на 5 май 1988 г. в Тотнъм, Северен Лондон. Баща ѝ я изоставя, когато е на 2 години, оставяйки 20-годишната ѝ майка, за което Адел още не му е простила. Тя започва да пее от 4-годишна възраст.

Когато е на 11 г. с майка си се преместват в Брикстън, а след това в съседния квартал Уест Норуд в Южен Лондон. Кварталът е темата за първия ѝ запис „Hometown Glory“, записан, когато е 16-годишна. Започва в Южен Лондон да се интересува от R&B изпълнители, като Алия. Завършва BRIT училище за сценични изкуства и технологии в Кройдън през май 2006 година, където са съученици с Леона Луис и Джеси Джей.

В началото на кариерата ѝ е предложен договор от звукозаписното студио XL Recordings, след като неин приятел качва нейно изпълнение в MySpace през 2006 г.

С пускането на сингъла си „Hometown Glory“ през есента на 2007 г. печели вниманието на още по-широка публика. През декември същата година печели първата си награда на критиците Critics' Choice на BRIT Awards, с която я отличават като многообещаващ подрастващ талант. При ежегодната реномирана BBC прогноза кой изпълнител има потенциала да направи пробив през следващата година тя заема в прогнозата Sound of 2008 номер 1.

Вторият ѝ сингъл – „Chasing Pavement" излиза през януари 2008 година, като веднага заема номер 2 в британските чартове и успява да се задържи на тази позиция в продължение на три седмици. Името на дебютния и албум „19“ е препратка към възрастта, а албумът се изкачва до върха на класациите за албуми както във Великобритания, така и в други европейски страни. В песните на албума става въпрос най-вече за чувства, мисли и разочарования от последната ѝ връзка.

През 2010 г. Адел получава Грами номинация за най-добро женско поп вокално изпълнение за „Hometown Glory“. През април песента ѝ „My Same“ влиза в германската класация, след като е изпълнена от Лена Майер-Ландурт в шоуто за таланти конкурс Unser Star für Oslo (Our Star for Oslo), в който влизането на песента ѝ на немски на конкурса Евровизия 2010 е определена. В края на септември, след представянето на X Factor, версията на Адел на песента на Боб Дилън „Make You Feel My Love“ повторно влиза в британските класации за сингли под номер 4. През 2010 г. Адел изпълнява широко рекламиран дует с Дариъс Рукър на песента на Lady Antebellum – „Need You Now“. Този спектакъл по-късно е номиниран за CMT Music Award.

„Skyfall“ е песен, изпълнявана от английската певица и композитор Адел, и едноименна песен-тема на 23-тия филм за Джеймс Бонд от Eon Productions, Skyfall. Песента е написана от Адел и продуцента Paul Epworth, озвучена от JAC Редфорд. „Skyfall“ е била пусната на 5 октомври 2012 г. в 0:07 BST, като част от „Глобалния ден на Джеймс Бонд“, в чест на 50-годишнината от пускането на първия филм за Джеймс Бонд.

При своето завръщане Адел продава над 20 милиона копия от албума си „25“ за по-малко от година.

На 12 юни 2016 г. Адел посвещава своя концерт в Антверпен на жервите на стрелбата в нощния гей клуб в Орландо, заявявайки, че „ЛГБТ хората са мои сродни души още от малка и съм много засегната от това“^[3] и „тези атаки съкрушиха сърцето ми“.^[4]

 Основна статия: Дискография на Адел

• 19 (2008)
• 21 (2011)
• 25 (2015)
• 30 (2021)

• Live at the Royal Albert Hall (2011)

• iTunes Live from SoHo (2009)
• iTunes Festival: London 2011 (2011)

• Hometown Glory (2007)
• Cold Shoulder (2008)
• Chasing Pavements (2008)
• Make You Feel My Love (2008)
• Rolling in the Deep (2010)
• Someone like You (2011)
• Set Fire to the Rain (2011)
• Rumour Has It (2011)
• Turning Tables (2011)
• Skyfall (2012)
• Hello (2015)
• When We Were Young (2016)
• Easy on Me (2021)

• An Evening with Adele (2008 – 2009)
• Adele Live (2011)
• Adele Live 2016 (2016)
• Weekends with Adele (2024)

През 2007 година получава награда „Брит – Избор на критиците“, както и Запис на 2008 г. от BBC. Дебютният ѝ албум „19“ е издаден през 2008 г. и е последван от широк комерсиален успех и одобрение от критиците във Великобритания, където става четири пъти платинен.^[5] Добива популярност и в САЩ, след появата си в „Saturday Night Live“ в края на 2008 г. През 2009 г. на 51-вите награди Грами Адел получава награди за „Най-добър нов изпълнител“ и „Най-добро женско поп вокално изпълнение“.^[6][7] През 2009 и 2010 г. Адел е обявена и за „Най-добра британска соло изпълнителка“. През февруари 2012 г. Адел е на пето място в класацията 100-те най-велики жени в музиката на VH1 . На церемонията на 12 февруари 2012 г. печели още шест статуетки Грами. Вторият ѝ албум „21“ е с рекордни продажби не само на Острова, но и отвъд океана. Той е причина Адел да спечели освен Грами и много други награди, включително още три „Американски музикални награди“ и две награди „Брит“.

Оскар

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF Emmy FAST GND Grammy ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NKC NLA PLWABN ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat